Теодор Венков – Чикагото не успя да спечели седмия сезон на „Игри на волята“, но участието му ще се помни още дълго. 44-годишният главен миньор на въгледобивната мина в Трояново беше най-колоритният атлет в Дуранкулак и постоянно забавляваше зрителите, съотборниците си и водещите Ралица и Павел с непринуденото си поведение. Случвало се е дори да зареже арената в разгара на битка и да хукне към храстите, а после да обясни самоотлъчката си с „контракции, разкритие и изтичане на водите”.

– Чикаго, съжалявате ли, че съвсем малко не ви достигна, за да станете победител в „Игри на волята 7″?

– Останах четвърти в „Игрите“ и когато напусках арената, не бях разочарован и не съжалявах. Казах си, че съм дал всичко от себе си, но другите трима са били по-добри от мен, Когато обаче гледах представянето на останалите финалисти по телевизията, ме хвана яд. Тогава вече бях убеден, че съм имал голям шанс да спечеля голямата награда или в най-лошия случай да съм на второ място.

– Кои бяха ваши фаворити за победата?

– Фаворит ми беше Калин, който остана втори в крайното класиране. Искаше ми се на финала да бъдем само хора от „Феномените”, за да се види, че едно сплотено племе може да стигне до края. Да предположим, че двамата с Калин бяхме останали в битка за първото място. Дори и да бях по-добър, щях да го пусна да спечели – без това да изглежда като милосърдие, разбира се. Той просто заслужаваше да бъде победител. Изключително умно младо момче е, а паричната награда щеше да му свърши повече работа, отколкото на мен.

– Много ли бяха трудните ви моменти в Дуранкулак?

– Да, имаше доста трудни моменти. Тежко ми беше, когато бях при „Лечителите“ и се заредиха лоши локации. Не мога да не споделя и за баничката, която намерих. Впоследствие цялото племе страдаше по тази причина, което пък мен ме караше да се чувствам доста неловко, дори леко депресиран. Не съм виновен обаче, че взех храната. Не съм поръчал на никого да ми я носи, просто я открих и след това я разделих с някои участници. Единственото, за което съжалявам, е, че не казак на племето, че съм намерил баничка и съм я споделил с други хора.

– Кои бяха най-тежките ви травми? Колко килограма свалихте в „Игрите?

– От битките на арената нямам никакви травми – все едно съм излязъл от козметичен салон. Гладът обаче си беше проблем и лично на мен ми дойде в повече. Бях свалил около 8-10 килограма. Отивайки в „Резиденцията“, не се захранвах постепенно, а все гледах бързо да се наям, което се отрази на стомаха ми и го вкара в авариен режим. И сега след хранене имам спазми в корема. Излязох от „Игрите” към 80 килограма, което е добре, от една страна, но пък не мога да се похваля с апетита, който имах, преди. Ям по веднъж на ден, тъй като се притеснявам да не ме боли коремът. Възможно е да се е изострила язвата ми. Скоро ще отида на лекарски прегледи и ще разбера каква точно е причината.

– Ако бяхте спечелили 100-те бона, в какво щяхте да ги вложите?

– Щях да платя цялото обучение на дъщеря ми, която е първа година студентка по счетоводство и контрол в Нов български университет в София. Щях да предложа и на семейството ми да отидем някъде на почивка, а за остатъка от парите жена ми щеше да вземе решение в какво да ги инвестираме. Предполагам, че тя щеше да настоява да ги вложим в семейния ни бизнес.

– В магазина ви в Стара Загора семейно ли си работите?

– От 5 г. развиваме магазина в Стара Загора. Имаме си наети хора, но когато някой от персонала е болен, го заместваме ние. Работя като главен миньор във въгледобивната мина в Трояново, а жена мие в ТЕЦ-а. Аз копая въглищата и ги изпращам на половинката ми да произвежда ток (Смее се).

– От колко години работите като миньор?

– Около 5 години бях работник, докато карах висшето си образование. След това станах началник-смяна и вече 7 години съм на тази длъжност. Рудникът ни е открит,  не е под земята. Копае се с големи багери, всеки от които в с големината на 15-етажен блок. Като се стигне до въглищата, идва редът на други машини, които също са огромни и тежат около 5000 тона.

– Какво друго сте работили през живота си?

– С доста неща съм се занимавал. Като малък бях момче за всичко, а след това имах фирма за вътрешно строителство с гипсокартон. Аз намирах обекти на бригадата, но и запретвах ръкави, когато колегите не можеха да смогнат.

– Как се запознахте със съпругата ви Мими?

– И двамата бяхме поканени за абитуриентски бал на наш общ познат в апартамента му. Съпругата ми и нейна приятелка бяха единствените момичета в компанията. След няколко дни Мими ми се обади и ме попита дели имам „Под игото”, тъй като съм по-голям от нея – роден съм през 1961-ва, а тя през 1987 -а. Отвърнах й, че книгата е вкъщи и ще й я дам. Излъгах я, нямаах романа, но исках да дойде у дома, за да ом поговорим. Мими беше в 8 клас, втори срок. Дойде вкъщи и говорихме за всичко друго, но не и за „Под игото” Така тръгнаха нещата. Станахме приятели, след това и гаджета. Живеехме в съседни блокове и си давахме сигнали през терасите. Мими забременя, когато навърши 18 години.

– Родителите й дадоха ли картбланш за връзката ви?

– Оказа се, че бащите ни се познават. Нейният беше против връзката ни, защото бях по-голям от Мими. Не искаше да я пуска с мен. Притесняваше го, че излизах по заведения и шофирах по-буйно. С майка й нямаме никакви проблеми. Тя живее с нас от 24 г., тъй като с тъста са разведени. Много добре се разбираме.

– Колко корекции имате по лицето и тялото си?

– За всички корекции ме е напътствала жена ми, която посещаваше такива групи в социалните мрежи и много четеше, за разлика от мен – аз тогава имах само вайбър. Мими си ме харесваше и преди, но знаейки колко съм суетен, се опита да ми помогне. Проди 3-4 години ми обясни, че в Турция присаждат коса и процедурите не са чак толкова скъпи. След като се подложих на това, реших, че ще си прибера малко и ушите – леко ми стърчаха. В същата клиника ми направиха и зъбите от цирконий. После ми сложиха и ботокс на челото и на т.нар. пачи крак. Година по-късно си направих и корекция на гърдите – махнаха ми мастните тъкани. Реших се на тази процедура, защото след време може да се появи и някакво туморно образувание. Правили са ми и пречистване на червата с машина. Половин час в мен циркулираше разтвор, който премахваше налепи. От клиниката ми дадоха отстъпка за всичко. Променил съм по себе си това, което съм искал. Занапред ще продължа да ходя регулярно само за ботокс.

– От дете заеквате след уплаха от петел. Ставали ли сте някога обект на подигравки за това?

– Не си опомним някой да ми се е  подигравал. Като бях по-малък, правех по-големи паузи, когато говорех, и това притесняваше родителите ми. През годините мама и татко са ме водили при баячки и други баби, които са ми помогнали, доколкото са могли. С времето заекването прогресира и когато съм развълнуван, се усеща повече. Мисля да ида при първа възможност на логопед, за да каже дали състоянието ми е поправимо и ако да, колко време ще трябва.

– Кога станахте Чикагото?

– Когато се явик на първия кастинг за „Игри на волята“. Харесаха ме, одобриха ме и ме попитаха как са имената ми. Представих се, че съм Теодор Венков. Поинтересуваха се и дали имам прякор. Обясних им, че нямам, но някои хора от Стара Загора ми викат Чикагото, защото въртя магазин със същото име. От продукцията ми казаха, че занапред ще се подвизавам с това прозвище. На втория кастинг направо си ме наричаха Чикагото и тогава ми светна, че вероятно съм избран за един от участниците в седмия сезон на „Игри на полята“.

– Споменахте, че сте шофирали буйно на младини. Имали ли сте ПТП-та?

– Да, имам няколко катастрофи в младите ми години. За щастие, не възникнаха сериозни последици нито за други хора, нито за мен. При едното ПТП заспах и се ударих челно в дърво. Колата беше тотал щета,  но на мен ми нямаше нищо. Друга катастрофа с мое участие се случи, когато на един завой ми поднесе автомобилът. Тогава се ударих в няколко паркирани коли.

– Кой е най-неверният слух, който сте чували за вас, откакто сте известен?

– Че дъщеря ми не била мое дете, което е направо абсурдно. Също и че не съм българин, което е пълна щуротия, както и че съм неграмотен. С висше образование съм – бакалавърска и магистърска степен. Не смятам, че когато човек има лек проблем с говора, това го прави глупав. Хубавото е, че повечето коментари за мен са позитивни и че хората ми се радват, щом ме видят.

Източник: Уикенд